Phil Caivano се оказва, че е най-близкият човек до Dave Wyndorf в групата и въпреки че е в бандата от Powertrip насам, пътищата им са свързани още от първите дни на Monster Magnet. Освен това Phil е и адски сладкодумен. Когато приключихме интервюто, остана да си лафим за Seventh Void, за музика и за това колко недооценен, но гигантски албум е God Says No. И тъкмо на него ми се разписа.

На 5 декември във Виена имаше сняг. Много сняг. Вечерта преди това имаше виелица и беше една зимна приказка. Имаше и виелица в гърдите ми, защото освен, че щях да гледам една от най-значимите ми банди, щях да се срещна и с китариста им. Хубаво е, че в онази част от Европа има еликсирът Glühwein. На втория етаж на Арена обаче е приятно, опънати са маси, а другите журналисти са един тип от местен фензин и гаджето му, която снима интервюто с камера. Те бяха кратки, Phil пък пич и когато седнах до него, затворих тефтера с въпросите и просто си говорехме:


Здрасти, Фил, как си?
Супер, а ти?

И аз. Казвам се Иво и съм от България…
О, страхотна държава!

Ти беше там преди 4 години с Hatebreed.
Да.

Какви са ти спомените от престоя?
Онази нощ работех с Hatebreed и помня каква лудница ме посрещна, когато влязох. Винаги съм искал да се върнем у вас с Monster Magnet – свирихме там преди много време, не знам дали знаеш.

Да, в Пловдив през 1999, гледах ви.
А онази нощ с Hatebreed беше жестоко! Откачихме. Обичам ги тия момчета, добри приятели сме с тях.

Как започна да работиш с тях?
Работата ми с Hatebreed започна, когато имахме почивка от групата и приятелят ми Matt Hyde, който е и продуцент на албумите на Monster Magnet, дойде на Източния бряг, за да бачкат с Hatebreed, а аз имах свободно време. Преди много години работех с Matt в студиото му в Лос Анджелис и той ме попита дали ме интересува работа по албум на Hatebreed. Казах: “Да, с удоволоствие, даже съм ги гледал няколко пъти” и така започнах работа по албума им с Matt. Знаех какви пичове са момчетата от бандата и станахме адски близки приятели от момента, в който се запознахме.

A Hatebreed са свързани със сцената на Ню Орлиънс, с движението NOLA. Певецът им Jamie Jasta пее в Kingdom of Sorrow…
А, да, Kingdom Of Sorrow, връзката с Crowbar. Обичам тази музика. Приятели сме със Zeuss, работихме заедно по два албума на Hatebreed, работил съм и с Jamie по някои от страничните му проекти. А той пък ми пускаше много Kingdom Of Sorrow и работих по една песен от първия им албум. Записахме заедно с Jamie вокалите за парчето. Според мен Kingdom Of Sorrow са невероятни. Zeuss е изключителен инженер и продуцент, обичам да работя с него.

Като говорим за продуциране, новият Monster Magnet е толкова масивен като звук, огромен е. И с този албум ти се връщаш, не беше в групата за 4 Way Diablo.
Не, не бях. Работех с Hatebreed по онова време. Бях си взел почивка. Винаги съм обичал да стоя в студиото и …

Значи не сте имали някакви пререкания с Dave…
Не, не, не. Работех по демозаписите. И наистина исках да си направя мое студио.

Studio 13?
Да. Исках да си построя студио и ми трябваше време да го направя. Бях се поуморил от турнетата, Dave също си почиваше по онова време и беше... трябваше да го направя тогава. Освен това започнах да се занимавам със записите на други хора. А когато си музикант и творец трябва да действаш според призванието си. Тогава се случиха лични перипетии на всички ни, онези неща с Dave, така че и Monster Magnet не бяха особено активни известно време. После Dave ме попита дали искам да се върна в Monster Magnet. Поговорихме си доста дълго какво искаме да правим. Бяхме много взискателни спрямо начина, по който да запишем този албум.

Личи си.
Наистнина си личи, защото бяхме много пунктуални как искаме да го направим. Matt Hyde дойде после, за да работим по албума - винаги съм се радвал да работя с него през годините, но този път искахме нещата да бъдат малко по-различни.

По-олдскуул?
Да, по-олдскуул, особено като басът и барабаните станаха такъв акцент. Басът наистина изпъква в записа.

Четох интервю с Dave, в което казва, че ти свириш целия бас.
Да, аз изсвирих целия бас в Mastermind. Навремето бях басист, а имахме неприятности около записите на Mastermind. Много неща се струпаха на всички ни, Jim имаше някакви семейни ангажименти и за съжаление графикът ни съвпадна с тях.

А трябваше да го направите навреме?
Да, трябваше да го направим, да свършим работата. Имахме само пет дни до препродукцията на записа и накрая аз исвирих баса в албума. Не беше планирано, но така се случи и се радвам, че бях способен да го направя, че имах възможността да свиря на бас в албума и да впрегна всичките си умения, за да го направя. Получи се много спонтанно, не му мислих много. Знаех само, че трябва да е толкова тежък и музикален, че накрая да сме доволни. Нямаше как просто да изсвиря партиите, беше адски спонтанно и голям кеф.

Тогава излиза, че поне за този албум си вторият по важност човек спрямо писане и записи?
С Dave имаме страхотни работни отношения. Работил съм с много хора през годините, вече от много време съм и в Monster Magnet. С Dave израснахме заедно и знам как мисли, как обича да работи. При него винаги има изненади, защото тъкмо когато мислиш, че нещо ще стане по даден начин, той го прави по коренно различен, хвърля те в тъча. Винаги, когато сме работили заедно, е било изключително. Седиш и си казваш: „Леле, той ще го направи точно така! Невероятно! Никога не бих се сетил.” Аз съм човекът, към когото Dave винаги се обръща, винаги пръв чувам демозаписите. Обажда ми се, а живеем на пет минути един от друг и все ще изтърси: „Абе, хрумна ми една идея, може ли да дойда до студиото да запишем нещо?” Така работим с него. Страхотно е и когато някой дойде да ни гледа как бачкаме, ни взимат за откачени, всеки път. Забавно е. Поглеждам назад през всички тези години и все още ми е адски приятно да работя с този човек. Обичам начина, по който свири на китара, обичам подхода му към музиката, стилът му е страхотен. Тъкмо когато мислиш, че знаеш какво ще последва, той прави нещо различно. Наистина ме отвя с този запис, с някои от песните и рифовете, които измисли. А когато ме попита какво мисля, се сети за един риф, по който работех и ме попита дали може да го използва за албума. Отвърнах му: „Разбира се”, естествено. Страшен кеф е.

С Dave работите толкова добре заедно и то отдавна. През осемдесетте бяхте в банда, наречена Shrapnel. Но когато той създаде Monster Magnet, ти не беше в първоначалния състав. Защо?
Напуснах Ню Джърси и отидох в Ню Йорк твърде млад. Всъщност направихме Shrapnel, когато още бях в гимназията, бяхме тийнейджъри. Когато групата се разпадна... Живеехме на един час път от Ню Йорк. И когато Shrapnel престана да диша, бях в Ню Йорк и се занимавах с други неща, но винаги съм бил около Monster Magnet. Помня, че Dave ми пускаше ранните демозаписи, аз ходех на първите концерти. А когато записаха Spine of God и Tab, живеех в Ню Йорк. Записваха Superjudge и Dopes to Infinity в Ню Йорк. Мотаех се в студиото с момчетата. За Superjudge взеха назаем от мен китари и усилватели. В Dopes to Infinity използваха много от усилвателите и китарите ми. Винаги съм бил на разположение на бандата. А когато дойде в Ел Ей, аз се бях преместил в Ел Ей след Ню Йорк и нямах кой знае какви ангажименти. Свирех в една група, Murphy’s Law, имах и група, наречена Blitzspeer, свирех тежка музика. Бях запален по хардкор сцената от Ню Йорк. Когато се преместих в Ел Ей, се концентрирах върху студийната ми работа. Тогава Dave дойде в Лос Анжелис да запишат Powertrip с Matt Hyde и за мен беше естественият път да се присъединя към групата.

А решението на Ed Mundell да напусне групата изненада ли те?
Много се изненадах. Особено след като записахме албум като Mastermind. Когато аз напуснах бандата, беше в момент, в който групата беше в почивка, не се случваха много неща, само изнасяхме концерти постоянно и всички бяхме скапани. Решението на Ed да се откаже, да се откъсне, беше голям шок... Не знам, наистина ме изненада.

Според теб как ще се отрази отсъствието му върху звука на гурпата?
Ще видиш сам тази вечер. Знам обаче, че много хора, които са ни гледали на това турне, ни казват, че звучим по-добре от всякога. Виж, обичам да работя с Ed, той е много талантлив пич и ако така е решил, добре. Много фенове повтаряха: „Боже, Ed го няма, ами сега!” Това е негово решение, не е наше. Изненадахме се, шокира ни. Тъкмо бяхме приключили лятното турне и нямахме много време да намерим заместник. За щастие взехме Garret Sweeny от Riotgod, а Jim и Bob тъкмо бяха завършили турнето в Европа с Riotgod. Работил съм с Garrett и преди. Той беше естественият ни избор и мисля, че звучи наистина мощно. Не мога да ги сравнявам двамата, нито смятам да го правя. Знам само, че сега се качваме на сцената и сме истински силни. Garrett има собствен стил, който си пасва идеално на групата. Освен това е и страхотен ритъм китарист. Това с Ed e просто от нещата, които се случват и трябва да приемеш, не можеш просто да злобееш зад гърба му. Иска ми се Ed да реши... Искам просто Ed да е щастлив. Работили сме заедно много дълго. И няма лоши чувства.

Наскоро в едно интервю Dave те нарича chudder.
Да, хахаха!

Можеш ли да обясниш какво означава това?
Ох... ами, има много значения. Това е дума, която с Dave използваме за човек... Наричаме chud усилвателите, педалите и китарите ни. Аз постоянно заделям разни неща, постоянно мисля кое как би станало.

Техничарят в групата?
Да, техничар. И студиен тип. Постоянно чопля нещо, прибирам чаркове, решавам кога някой усилвател има нужда от нов говорител. Dave например ще работи по някое парче, а аз ще се включа с: „Ей, а какво ли би било, ако използваме този дребен усилвател вместо големия Marshall и този стар микрофон?” Това е chudder.

А как избираш оборудването за турне? Всеки път ли е различно или не променяш нещата, когато тръгнете на път?
Доста от нещата не ги пипам. Винаги следвам инстинкта си. Има си конкретни педали, които използвам и определено оборудване за тях; като китари винаги съм обичал Les Paul, харесвам Marshall. Но за този запис ми дадоха марка, наречена Metropoulos. В албума сме използвали много неща, които винаги сме искали да ползваме. Вмъкнахме и много класически звуци. Имам доста голяма колекция от китари, постоянно сменям адапторите на китарите, започвам ги отначало, постоянно ровичкам по техниката, подменям кабели, чаркове...

Това ли е chudder?
Да, това е chudder.

Имаш твой модел китара First Act. Използваш ли я с Monster Magnet?
Използвам я в студиото. Използвах я и на едно турне. Но е трудна китара за концерти, защото някои от адапторите й не звучат съвсем като за нашата музика. Всъщност намерих изхвърлена една счупена китара от шейсетте, истинска находка, чист chud. Използвах я в студиото, там звучи супер. На живо е трудно, защото има голям фийдбек и за концерти ми е по-удобно с Les Paul.

С Dave вече имате Studio 13. Можеш ли да кажеш нещо повече за студиото? Какви групи ви интересуват? Или ще го използвате предимно за Monster Magnet?
Използваме го за групата, но търсим и други банди. Искам да направя запис с Tim Cronin, a Tim е свързан с Monster Magnet от самото начало. Определено сме отворени за интересни групи, които искат да издават музика, но е удобно и за Monster Magnet, може и момчетата от Monster Magnet да записват техни неща. Например с Dave сме много запалени по спейс рока. Dave обмисля вариант да издаде солоалбум, по всяка вероятност аз ще му помагам Идеята му е да бъде много спейс рок, много акустичен и изпълнен освен с китари, с много ситар, перкусии и психеделия. Вероятно ще издадем спейс рок запис чрез Studio 13. Неща, които не биха били интересни за лейбъла ни. Или пък гаражен рок. Може да изскочи някоя интересна млада група или да напиша песни с някой друг. Проектът ми Capricorn, който направих с един стар приятел, Todd Youth (бивш китарист на Danzig), решихме да го издадем от Studio 13; студиото да е поле за креативност. Повече терен за изява, отколкото лейбъл, начин да даваме музика на хората. Музика, която обичаме и искаме да правим.

Като говорим за спейс рок, би ли сложил под този етикет музиката на Monster Magnet? Как би описал стилът на групата?
Ние сме си рок група. Но сме вкарали толкова много елементи вътре. Спейс рокът е огромно влияние. Когато бяхме хлапета с Dave, постоянно слушахме такива неща. Amon Düül, Hawkwind, The Stooges, The Groundhogs, всички тези групи. Те бяха по-скоро рок групи. Ние сме рок група с много влияния. Според мен това запазва интересът към Monster Magnet през годините.

Вече е краят на годината, има ли конкретен албум, който ти направи по-силно впечатление през 2010?
Постоянно има интересни неща, но не говоря за последните албуми и класациите. Е, новият албум на Kingdom of Sorrow... Много ми харесват вокалите на Jamie в него, колко по-различни са от Hatebreed. Много е приятно да го слушам как се развива в различна посока, подкрепям такива начинания. Хареса ми и албумът на Riotgod, който Jim, Bob и Garrett направиха, много е силен. Слушах и страшно много стар блус и доста стар джаз. Обожавам да откривам групи и албуми, които никога не съм чувал, а са издадени преди много време. Например онзи ден открихме, че една немска група, която много харесваме, от началото на седемдесетте, Tiger B Smith, имали и друг албум под името Second Life, преди да се прекръстят на Tiger B Smith. Ровим се в Интернет, търсейки нещо и изведнъж някой изкрещя: „А, ето онзи пич, същият е!” И си платихме и го свалихме. Помислих си: „Боже, това е най-якото нещо, което съм слушал от години!” Защото никога не го бяхме чували и адски много подпалихме. Много ми влияят такива неща, много се зарибявам.

В момента работите с Napalm Records, които са европейски лейбъл. Това ли е причината турнето ви да започне тук, в Европа, а не в Щатите?
Може би и това е оказало тежест. Европа винаги е била страхотно място за нас. Със сигурност ще свирим и в Щатите, де. За сжъление в Америка в момента е трудно за хард рок групите. Вече започваме да забелязваме някакъв интерес, но в последните две години всички искаха само поп музика. Много хард рок банди трябваше да дойдат насам. Ние идваме тук много често. Европа е страхотна за Monster Magnet. Чувстваме се като у дома си, така че винаги ще се връщаме тук.

Надявам се! Мисля, че не е зле да те оставя да се приготвиш за концерта. Много ти благодаря за този разговор! Ще се видим в залата.
Аз ти благодаря за готините въпроси, беше ми приятно.

Репортажът от концерта е тук