Kultur Shock всички ги знаем. Наши хора, дето се вика – шайка тъмни балкански субекти с малко американски примеси. По повод декемврийското им идване в България, новия албум – Integration, Обама и това, че rawknroll-ът ще спаси света, си поприказвах с Вал Косьовски, който се оказа, че има доста какво да сподели.

RR: На първи декември идвате в София вече за трети път – за теб ясно, че си си в България, а другите чувстват ли я вече като свое място?

Интересното е, че където и да отидем в Балканите, чувството е като вкъщи. И не само за нас, тъмните балкански субекти – Джино и аз, но и за американските ни колеги в групата е същото. Те, независимо, че не разбират езиците, разбират достатъчно от културата и как нещата вървят на Балканите, така че дали е в Сараево, дали е Загреб или София, навсякъде е вкъщи.

RR: А като заговорихме за новото турне и съответно новия албум, няма как да не кажа, че той е стопроцентов Kultur Shock, сякаш новите ви членове са се вписали леко и само са дообогатили звученето.

Интересното е, че новите членове на групата не са напълно нови. Например Amy Denio, която свири саксофони, тя записа в Англия една част от Kultura Diktatura с нас, след това напусна, за да се премести в Италия за известно време. Беше в мюзък пъблишинг бизнеса там и просто цялата й кариера я отне от Щатите за известно време, но много добре разбира какво сме работили преди. Цигуларката, Paris Hurley, беше на голямото лятно фестивално турне миналата година с нас, като замести Matty Noble, оригиналният ни виолинист, защото той не можеше да пътува, така че в процеса тя пътува навсякъде с нас, свири на Exit и на фестивалите в Гърция, в Румъния, по Хърватско и Словения и беше фактически член на групата в тоя момент. И новото момче, Guy Michael Davis, той е наш много стар приятел, свирили сме с неговите предишни групи в Сиатъл в края на деветдесетте и в началото на... на... как се нарича началото на двайсет и първи век?

RR: Двехилядитте?

Хаха, да, двехилядитте. Той напълно знае какво прави групата, като колега и приятел и когато му се обадихме, питам го „Ей, искаш ли да свириш с нас”, а той отговаря „Не мога да повярвам, че ме каните” и се радва, така че са много здрави връзките между нас, много пълнокръвни.

RR: А между другото, радвам се, че спомена Guy, защото от информацията в сайта ви прочетох, че преди години вие сте подгрявали шоуто на една негова банда, а след това нещата са се обърнали така, че те са подгрявали за вас.

Ооо, да!

RR: В тази връзка искам да те питам, обърнало ли се е и мнението за вас в Америка или още се случва да ви гледат като странни емигранти?

Повечето от нашите турнета са всъщност в Европа, в Америка свирим рядко и обикновено само на западния бряг, и понякога на източния, защото в средата на страната е едно голямо нищо. Северозападния и източния бряг, това са емигрантски райони. Те са емигранти, ние сме емигранти и ако, когато отидеш там, нямаш акцент, ТОВА е странно. Аз специално никога не съм имал драстични проблеми с отношението към емигрантите, но това е защото живея в много прогресивен град. В други части на страната отношенията са по-различни и... о, интересна история! Бях на почивка в Лас Вегас преди около две седмици и в момента имам дълга коса и където и да отидех с жена ми, първия келнер, който пристигне на масата, първите му думи, четири-пет пъти се случи - са “Hello, ladies”. Чакай малко, бе, не си ли виждал човек с дълга коса? Знам, че много-много не изглеждам като републикански консервативен тип, но да ме вземат за девойка пет пъти подред ?!

RR: Хаха, явно не са свикнали с по-алтернативен външен вид. А ти самият за емигрант ли се имаш или вече по-скоро за космополит, който може да се вмести навсякъде?

Знаеш ли, интересното е и сме го дискутирали много пъти в групата, ние общо взето сме някакви мелези, защото тъмният балкански субект си е тъмен балкански субект, независимо къде го сложиш. А в същото време сме пуснали корени тука, имаме семейства, много, много приятели, работа, нормални връзки, които поддържаме, и не само с хора от етническите групи, от които идваме, но с нормални хора от Щатите като цяло и Сиатъл в частност. Ако нямам предвид приятелите, които усещат, че имам акцент, когато говоря на английски, никой даже не забелязва, че не съм оттук.

RR: Като сте толкова много тъмни балкански субекти в групата, която също не е малка – сега сте седем, нали?

Пътуваме шест, защото Matty все още не може да пътува.

RR: А на теб и Джино като побъркани балканци, не ви ли се иска да се изпотрепете някога по време на турнета?

Хаха, и още как. Докато Марио беше в групата, другия китарист, той е босненски хърватин, Джино също, аз съм българин с македонско име, някакъв абсолютен кошмар, всеки път, когато трябва да се изпокараме нещо, сме тримата, никога американците. Ние сме топлокръвни животни, както се казва, имаме установени представи за света и как нещата трябва да се случват и това е едно от нещата, което е най-чаровното, когато става въпрос за балкански хора, а също и най-лошото. Защото темпераментът е невероятен, работим много, жестока музика, невероятна храна, невероятни напитки, а честно да ти кажа, не се хвалим, но в същото време сме хора, които постоянно си припомнят минали неща и минали събития, разговаряли сме много по отношение на войната в стара Югославия, косовските битки, такива неща, те никога не са ни разделяли нас тримата, а в същото време всеки има различна представа защо нещата се случиха така там, базирана много особено на нещата, които образователните системи в различните ни държави са наложили – а те навсякъде са различни. Но това никога не ни е делило.

RR: Вие особено се държите за балканските корени, но в САЩ не затъвате ли малко по малко в американската мечта? Все пак там живеете, работите, записвате от години...

Виж, за това няма точно понятие. Американската мечта е различна за различни хора –за едни е да имат милиони в банката, за други - да са абсолютно свободни, хипи стайл. За мен специално е възможността да свиря с една невероятна група, музиката, която искам, с хората, с които искам. Имам собствен бизнес, преди три години отворих бар в Сиатъл, така че се занимавам с това, когато не съм на път, а и имам семейство. Ако това е американската мечта, значи съм я постигнал.

RR: Нещо, за което се вдигна голям шум миналата година– откакто Обама е президент, по-добре ли е там, хаха?

Невероятно е! Не мога да ти опиша деня на изборите, имахме жестоко парти в бара, докато гледахме резултатите от изборите по телевизията и в същия ден Били Гулд от Европа дойде направо в Сиатъл за няколко дена, взех го от летището и на път към бара, съпругата ми се обажда и крещи „Победихмеееее, победихме”! „Какво победихме, осем вечерта е, резултати излизат в полунощ”, „В Пенсилвания, победихме в Пенсилвания” и оттам нататък нещата в момента са много различни Политически той има да води голяма битка, но много неща са се променили и ако не беше невероятната икономическа криза, която наследихме от Буш и неговите идиоти, страната би била много напред. Обама просто прави точните стъпки в момента. А ние сме и първата страна, която е избрала президент от африкански произход. В Европа например - опитай се да избереш президент от африкански произход във Франция – нямаш шанс. Но за него е важно и това, че освен че е невероятно интелигентен, той е и добър човек.

RR: Преди малко каза, че имаш собствен бизнес, а в тази връзка, успявате ли да изкарате пари от музика така, че да се издържате?

Зависи какво искаш от живота. Amy Denio и Paris, цигуларката, свирят 100 процента от времето, не само с Kultur Shock, но и с допълнителни проекти, преподават музика. Джино и аз имаме допълнителен бизнес, с които се занимаваме. Но ние композираме и пишем, аз не съм музикант, който да се сменя от група на група, не съм, дето се казва „музикална курва”, извини ме за израза, хаха. Обичам да бъда свободен по отношение на това, което правя. Допълнителният бизнес ми дава възможност да правя каквото си искам музикално, не съм зависим от лейбъли и други участия, мога да се фокусирам на нашата група и на нашата музика, без каквито и да било компромиси. Тоя модел за мене е перфектен. За барабаниста ни пък - той е невероятен, постоянно го търсят за сесии, записи, кратки турнета, такива неща, понеже не е много въвлечен в композиране и текстописане. Така че всеки се справя по различен начин.

RR: А какво ти е мнението за дърпането на музика от интернет?

Да ти кажа, аз трябваше да се занимавам с този проблем преди около няколко дена. Последните албуми Live in Europe и Integration са записани от наш собствен лейбъл и абсолютно всичко, от първата до последната нота, промоции и така нататък, всичко е направено от нас, с наши собствени пари. Оня ден просто написах в Google “Kultur Shock Integration”, да видя какво ще излезе. Намерих около 6 страници сайтове, от които може да се вземе безплатно целия албум. От една от тях албумът беше даунлоудван 36000 пъти, ти представяш ли си? От една страна не би било лошо от всяко едно сваляне да има поне по цент, да можем да платим сметките. От друга страна си викам, „Хората го харесват, хората го искат - нека да го имат.” Ако искат да поддържат групата, ще дойдат да видят шоуто, ще си купят тишъртки за спомен и ще бъдат част от цялото нещо, което е Kultur Shock. Това не е само група, превърнало се е в нещо повече. Наблюдението ми, специално за младите хора на Балканите е, че нашата група по някакъв начин им дава вяра, че ако наистина искаш нещо, няма граници, можеш да го постигнеш, можеш да го направиш, можеш да се изявиш и да бъдеш оценен. Джино го оприличава на култ, но в случая е движение. Движение в движение, дето се казва.

RR: А ти като китарист, влияел ли си се от нечий стил, имаш ли пътеводна светлина в свиренето?

Е, това не е дето се казва „учене”, по-скоро учене в прогрес. Израснах с 70те и 80те, така че хард рок, ню уейв в бритиш хеви метъла ме вдъхновяваше по това време, след това с Kultur Shock Марио ми помогна да овладея свиренето на фолк китара. За мене най-основното е качеството на песните и това, което казваме в тях. Напоследък какво слушам – новият албум на Yeah Yeah Yeahs е чудесен, много добър албум, харесвам The White Stripes и The Eagles Of Death Metal, а слушам и много фолк.

RR: И един последен въпрос – мислиш ли, че rawknroll-ът ще спаси света?

Хахахаахха! Да! Ако му повярваш, разбира се. Не знам дали си чувала новия албум на Future Of the Left – те са от Wales и са невероятни – според мен това е бъдещето на рокенрола, ние сега сме настоящето.