Ако не сте обърнали внимание, през тази година излязоха доста интересни български рок албуми. По-модерно ориентираният метъл също има своите попадения и несъмнено Distorment забучиха едно от тези, дето се въртят най-близо до десетката. След кратка лятна пауза, през която се засичахме по концертите из Каварна, момчетата са с нов басист и посъбраха материал, предимно нов - за записи. И ги осъществиха! Съвсем скоро излезе EP-то Burning Bridges, след което последва поредица от лайв изпълнения. Едно винаги ми е правило добро впечатление при Distorment - стараят се колкото се може по-често да са на сцена, предполагам понякога пренебрегвайки и неудовлетворяващи условия, но това е и моята идея за успешен и смислен музикален път - чрез колкото се може повече излизания пред хора! Пък квото стане...

Съжалявам, че отлагах това интервю толкова дълго и по този начин лиших всички нас (щото май се знаем поименно четящите и едновременно пишещи тука) от повече информация за една от най-шумните и интересни български метъл банди напоследък. Та ето ви най-накрая информация първа ръка. Естествено първият ми въпрос беше относно това, което ме влече най-много - живите участия! Стефан (вокали) на свой ред веднага степенува най-запомнящите се концерти до момента в личен топ 3!

На първо място той постави мелето в Бургас (за което можете да прочетете повече там, където събираме репортажите): 'Мега як! Бургазлии са луди! Няма такава публика. Много надъхани, надъхаха ни и нас и беше хипер яко.' Май по-точно не може да се опише фурора от онази есенна бургаска вечер! На второ място Стефан класира директно участието на United Undergorund Festival, като това, с което ще го запомни е, че до днешна дата не са свирили пред повече хора и на такава голяма сцена. Но най-щастлив е от факта, че вече е установил някакъв минимален контрол над масите! Признаците са налице: 'Беше яко, че само да им покажа кръгче с пръст на бързите части и хората се счупваха от съркъл питове. Лудница!' Внимавайте, люде! Стефан явно служи на Рогатия! Избягвайте да въвличате себе си в разни ритуали, включващи диво бягане в кръг с други агресивни хора около вас под звуците на тази демонична музика! На трето място обаче в Distorment топ 3 концерти попада гигът с Redrum (R.I.P.) в О!Шипка (Double R.I.P.), когато личен приятел на харизматичния фронтмен се пребива пиян по стълбите (Triple R.I.P. - Jackpot!!!), с което изнервя допълнително обстановката в мазето! Пешкира отново обира невинната публиката, която търпи ругатните на Стефан между песните, резултат от технически неизправности... Но явно певецът на бандата прилага някакъв вид черна магия, тъй като дори и тогава феновете остават верни! Като бонус в класацията се включва и 'неоспоримия връх в кариерата' на Distorment: 'на един концерт в мелето удариха лошо един пич, той падна и го изнесоха. И ние не спряхме да свирим, щото сме лоши метъли.' Ето го и самопризнанието! Ако разпознавате симптомите, може би е време да се свържете с личния си екзорсист!

Иначе дълбоко в черните си души, където светлина не достига, а най-чистите и съкровени желания биват задушавани момчетата остават скромни. Не! Те не мечтаят за скъпи наркотици, курви и триетажни имения в Холивуд Хил! Всичко, което искат е 'да си подпишем с някой лейбъл, който да ни помага, да върши част от работата, която сега вършим сами.' Дано боговете се смилят на грешните им души и поне удовлетворят съкровеното желание на всеки метълист - да свирят 'по големи сцени и долу в мелето хората да се потрошават.' Все пак Коледа е, стават чудеса! Но инак са реалисти - признават, че Burning Bridges е 'ебати самоделката' откъдето и да го погледнеш и споделят, че предпочитат част от тази допълнителна, така важна работа да върши някой друг. Добрата новина в края на годината е, че почти целият тираж е продаден и се подготвя допълнителна партида!

Следващият ми въпрос запраща разговора в съвсем друга посока - позицията на Distorment пред най-голямото зло в съвременния свят - медиите! Отговорът бива запратен хладнокръвно в лицето като юмрук, украсен с бляскав бокс: 'Всъщност според мен ако вкарваш много лигни при разни медийни участия по-скоро ще отблъснеш някой, отколкото да го впечатлиш. А то точно обратното ни е целта. Затова гледаме да сме делови.' И все пак, бързо си завързват гащите: 'Иначе имаме огромен потенциал за нелицеприятни лигавщини, не се съмнявай.' Не ми остава друг избор, освен да сменя темата... Подходящ момент да попитам за бъдещ дългосвирещ албум. Отговорът е кратък и изчерпателен: 'едва ли ще е факт преди 2008г.' Единствените подробности са, че новият материал е силно траш ориентиран, в духа на класиците Sepultura, Kreator и Slayer.

Притеснен от факта, че времето ни притиска (кръчмите ще вземат да затворят, дилърите ще спрат да вдигат телефоните си - знаете как е, не бива шега с тия работи...) решавам да ударя директно в целта. Да задам най-важния и компрометиращ въпрос - въпросът за смисловото съдържание зад музиката. Извечният въпрос за текстовете на песните... и дали имат и някои по-забавни, например за сватба или годишно събиране на випуска. Излиза обаче, че песните са забавни само в работния си вариант и в момента, в който трябва да напуснат работилницата им се слага най-често един по-социално ориентиран текст, превръщащ се с течение на времето в 'поетичен шедьовър на социалните коментари'. Явно старата тактика 'Случиха ми се разни неща и исках да ги изкарам навън' действа безотказно и до ден днешен...

Отгоре на всичкото излиза, че Distorment мислят за международното положение (може би по модел на други изпълнители?), та затова имат песен инспирирана от войната в Ирак. Да, скъпи читатели, става дума именно за War Of All Wars...

Но това не е всичко! Поетичната душа на Стефан се извисява в Downfall, която е 'за едно момиче, което обичах, но тя реши да поеме по път, който тотално не одобрявам.' Така е, това са шамарите на живота! Но внимание, драматичен момент! Авторът сензационно признава: 'И сега е като мъртва за мен.' Това истински ме докосна...

Още от дълбока древност е популярен мотивът за предателството на брата, намерил място дори в книгата на книгите Библията. В творчеството на Distorment обаче той е известен под заглавието Burning Bridges! Стефан споделя ексклузивно тъмни спомени от близкото минало: 'И на всичко отгоре после ме взеха за абсолютен дебил и ми обясняваха как това не било така и ми се смееха. Песента е за болката от предаденото доверие.' Грозно...

И като че ли изведнъж няма помен вече от тъмната му страна: 'Alone We Die е за крайно амбициозните хора, които биха крачили и връз трупове за да постигнат някаква своя егоистична цел.'

Тук е моментът, в който лирическият герой се разкайва и се превръща в мъченик, вървящ по пътя към своята Голгота: 'Another Conscience Trial е малък опус за чувството на вина, което ме разяжда отвътре след като постъпих доста глупаво, но предпочитам да си го тая в мен и да разяжда само мен, вместо да нарани някой, когото обичам.'

С ускорен сърдечен ритъм и сълзи на очи решавам да завърша този покъртителен разговор, превърнал се в откровението на един изтерзан артист като го помоля да разясни на вас, нашите читатели, неговите почитатели, истината зад името Distorment... Красноречив както винаги, с поглед извърнат оптимистично към светлия утрешен ден: 'На Боби му хрумна. Нека той отговори. Аз исках да се казваме Анаира (Ариана на обратно). Гласувахме, загубих с 3:1. Ние сме демокрация. Сега някой трябва да поеме политическата отговорност.' Гениално, бих добавил аз!

Завършихме тази среща с обещанието да танцуваме и занапред и още нещо...

'Тука са кво? Аз ли да завърша? Някви мега яки псоледни думи... По принцип казвам "Не пикайте срещу вятъра". Хубаво е хората да го знаят. Бих добавил и още нещо: "Вино и бира - лоша идея с трайни последствия".

Амин! Тази душа вече е чиста!