Едно интервю провеждано и обработвано няколко месеца, продиктувано от издадения сплит на тритe столични групи C4, T.В.У. и Switchstance. Изданието, макар и прясно има статута на манияшка проява. По повода и за целта Rawk'n'Roll проведе кореспонденция с тримата вокалисти, които отговориха на мейла в следния ред: Божил от Switchstance, Сашо от C4 и Тони от Т.В.У. Малка подробност е, че Божил вече не е в Switchstance - факт, който превръща това интервю в почти легендарно.

RR: Здрасти.

Божил от Switchstance: ...мълчание... - Бел. ред.

Сашо от C4: и той мълчи - Бел. ред.


Тони от Т.В.У: Опа

RR: Понеже сплита се казва Sofia Streets, първият въпрос за тази вечер е 'Какво ви харесва и какво не ви харесва в София?'

Б: Улиците, хората, атмосферата, сергиите, кръчмите, баровете, кръстовищата, боклуците, градинките, енергията, подлезите, гевреците, задръстванията, порутени софийски сгради от периода между двете войни, графитите, Перловец, Пиротска, трамваите... Абе улиците и хората.

С: София си е нашият град, аз си го обичам такъв какъвто е - всички сме родени и цял живот сме живели в София, отраснали сме по улиците на този град - няма как да не го обичаме, това беше и една от причините за да си кръстим диска така. Не харесвам мръсотията, калта и прахта, не харесвам че е пълно с лайнари и всеки се прави на велик тук, не харесвам че огромна част от сганта на България се концентрира в града ни, не харесвам че имаме за кмет полицай / мутра... има много негативни неща... но също така има и много хубави неща - в София постоянно се случва нещо, града никога не заспива, има си атмосфера и неповторим дух...

Т: Много са нещата, които обичам, както са много и нещата които ме вбесяват от ежедневието на София. Важното е, че поне за мен пулса на града такъв какъвто е - понякога брутален, понякога романтичен, понякога тъпашки суетен, понякога болезнен - ме вдъхновява за некое друго парче и ме предизвиква да му плесна един словесен шамар или респективно да го кача на пиедестал... В крайна сметка София си е нашият град - добър или лош - с тва разполагаме и най-вече от нас зависи града ни да стане интересно и будно място. Ние сме града...

RR: А така сега ректората и народната библиотека като светят през нощта по-яко ли е или си беше по харно като беше по-тъмничко?

Б: Да ти кажа като светят си е по-яко. Някои новоизлюпени пънкарчета веднага ще скочат – тоя не е истински ъндърграунд с неговите осветени сгради. Обаче в тъмното си беше готино преди години – когато бяхме тийнейджъри и се шмугахме в сянката. В днешно време в тъмни и опикани ъгълчета се крият само наркоманите. Я чуй хоровете от сплита... представяш ли си ей тая банда изроди как е излезнала по улиците на София и се муши в тъмното като плъхове??? По-яко е да е осветено, за да се виждате с човека до тебе - така ти поемаш от неговата енергия, и той от твоята... хахаха... не е истина кво ти казах... хаха...

С: И преди беше хубаво, но града ни се разкрасява постоянно - расте, но не старее!

Т: Надявам се тва да е въпрос изпратен от заблуден член от женски пол, не много редовен посетител на rawknroll.net... Иначе немаш извинение - ше ти пишеме слаб.

RR: Кое е най-якото място за срещи в София?

Б: Преди – Парка. Сега – Софияленд.

С: Много са, зависи от гледната точка - безспорно най-популярното място е попа, също телефоните на университета, "аптека" на патриарха и витошка и царевец... и естествено парка (скейт-парка).

Т: Попа, Парка, Докторска, О!Шипка зимата, Телефоните на Университета - все места видели всичко, че и повече от колкото трябва...

RR: Как се роди идеята за този сплит?

Б: Абе мани ти как се е родила – предполагам, че бай Чиканос сънувал как Косяка му предлага да направят сплит с двете най яки и едновременно различни банди в София... или нещо подобно. По-важното е, че диска го има. В смисъл, тоя сплит е нещо наистина уникално... Никоя от бандите самостоятелно нямаше да запише тези песни, по този начин, ако не беше атмосферата - всички заедно преди и след записите... Много яко прекарване, мдам...

С: Идеята се роди спонтанно - всички сме приятели и трите групи имат нещо общо по между си, и трите групи имат общи членове. От една сцена сме, представяме една общност, свирим малко или много идентични стилове и в същото време и трите групи се различават доста като насоченост и музика, така че решихме, че това ще бъде чудесно представяне на групите ни - действахме супер ентусиазирано и нахъсано и резултата сега е налице - а и реакциите след това надминаха очакванията ни. Ние сме много горди със Sofia Streets! Очаквайте втора част.

Т: Кимура от Switchstance една вечер ми прошепна, че обсъждали с Чико нещо и аз бех навит още преди да ми каже кво точно...В последствие от дума на дума се въодушевихме много - все пак на нас това ни беше първо влизане в студио, пък и правехме нещо заедно с хора, които са не само част от отлични банди, а са ни и истински приятели и това допълнително внесе някакъв почти детски ентусиазъм за това, че най-после правиме нещо заедно...

RR: А прочетохте ли ревюто за сплита на тоя адрес? Как го възприемате?

Б: Ревюто е готино. По въпроса как го възприемаме – всеки различно, но всички емоционално. В смисъл, не конкретно това ревю - то е просто един пример, че Switchstance се превръща в група, за която се говори. Част от бандата се кефи. Друга част страда, че "се превръщаме в комерс"... Назряват нови промени в състава, което е кофти... Създават се нови ъндърграунд банди, което е яко... такива работи...

С: хаха интересен въпрос - продължаваме нататък...

Т: Да, видях го. Екстра е - а тва ревю така и си остана единственото ревю за сплита, така че гледам почти сантиментално на него. хех...

RR: Любимия ви роден лейбъл?

Б: 'Off the shelf' Records

С: Sofia Streets DIY Industries.

Т: Нямам. За момента изцяло подкрепям всякаква ъндърграунд активност и купувам почти всичко родно излизащо на пазара. Всеки БГ пънк/хардкор/ска лейбъл си е проява на чист героизъм така че - петара от мене за всички.

RR: Някоя родна група, която ви впечатлява? За предпочитане по-новичка и функционираща.

Б: Еми предателските отцепници от Muchedumbre са приятни като музика. Нооо скоро ще ги засенчим с моя таен ска проект... Като бонус за читателите на Rawk ще издам, че Кубинеца е на китара, аз също свиря... Даам... Абе иначе има поне четири-пет банди, които наистина ме кефят, но няма да ги изброявам, за да не пропусна някого.

С: От по-новите - Fight To Win, Omerta, Melekh...

Т: Определено Момчета с кубинки - неистова Варненска шайка която всеки път създава много специфична и задружна атмосфера по гигчетата. Още Побой, Пица, Взрив, Omerta...Бандите от сплита не ги коментирам - те са сила...

RR: Какво би било отношението ви към ваши фенове, които си свалят албума на mp3 вместо да си го закупят?

Б: Ми тяхна работа. Но ми се струва малко глупаво, защото дискът не е скъп - 6 лв., намира се още, mp3-ката е по-скапана като качество и усещането от това да си отвориш оригиналният диск, да разлистиш обложката, да прочетеш нещо интересно докато слушаш просто не може да се сравни с това да си дръпнеш албумчето от нета. Тук вече става въпрос за удоволствие, не за далавера. Другото важно е, че в дискът има енергия, която е там от нас, от нашият труд и чувства, с които сме го направили. Ако кибер поколението се кефи на mp3 - ОК. Това е!

С: Ако това им е единствената възможност - нека го свалят...

Т: Лично бих изпратил mp3 на всичко записано от нас на всеки който прояви интерес. Качамака на DIY активността в БГ си има едно основно просто правило - винаги се набутваш! Тва е повече от ясно на всеки който се е разходил по тънкия лед на издаването на албуми и организирането на концерти. По тоя повод - мисля че сплита е издаден най-вече, за да се чуе и слуша. Не толкова за да се купува.

RR: Пускаш ли собствените си неща у вас?

Б: Да - когато има някое пиче в нас и искам да се направя на вокалче от Switchstance.

С: Понякога... Но специално този сплит - постоянно.

Т: Пускам ги да. Даже доста често.

RR: Какво си купи с парите, които спечели от сплита?

Б: По принцип всички пари отиват в касата на групата. За записи, плащане на репетиции и т.н. Иначе обикновено като вземем някой лев (след някой лайв в повечето случаи), сценарият е "Абе дайте да делнем касата и да пием." ...и до там с касата. На Калоян винаги ще му висим пари...

С: Похарчихме всичко за тежки наркотици и леки жени!

Т: Да минеме към следващия въпрос.

RR: Като слушам 'Борбата Продължава' на Т.В.У. и ми идва да ви попитам какво мислите за Big Brother? А за Vip Big Brother? А за Господари На Ефира?

Б: Гледам да не мисля за такива работи.

С: Big Brother съм гледал може би два или три пъти за по 10 минути - пълна простотия... VIP Brother не съм го засичал никога. Няма смисъл да си хабя думите да коментирам поредната масова мозъчна промивка. Господари На Ефира съм гледал повече, но не много - смешно е понякога, но си е глуповато... по принцип гледам рядко телевизия.

Т: Наслушах се на вресливи псевдобунтовни гласчета да писукат "каква голема тъпотия е тва Биг Брадър" и как ни промиват мозъка...Убеден съм че последния проблем на насраната ни държава е Биг Брадър. Борбата с телевизионни предавания е глупава, изтощителна и безрезултатна. Слушай пак Борбата Продължава - песента е за един много специфичен момент от живота на всеки от нас. Момента в който се поглеждаме в огледалото и вече не сме на 18, живота ни е заблъскал и големия кур дебне, все по рядко дишаме от аромата на улиците оплетени в задължения и измислени отговорности. Това е момента в който за много от нас приключва ходенето по концерти, ежедневната бира в центъра с момчетата, жаждата за новото, копнежа да крещиме без значение дали някой слуша...Моментът, в който някои от нас се предават на ежедневието, а за други - тези чието сърце не спира да тупти в ритъма на улицата, тези които не спират да се надсмиват на суетата на живота - борбата просто продължава... Господари на ефира са смешни. Понякога.

RR: Гласувахте ли там на последните избори?

Б: Еми да, гласувах /Сори, Тонка /. За съжаление не вярвам в Анархията вече. Да, наистина, много е готино на теория... Но как да вярваш, че всички хора са достатъчно "осъзнати"... ъммм... огледайте се малко по улиците за какви индивиди става дума. Ако някой иска да управлява рамо до рамо с тези хора - успех! Без мен...

С: Аз винаги гласувам.

Т: Не. Не гласувам.

RR: Колко често гледате телевизия и какво гледате най-често?

Б: Телевизора у нас го изхвърлих някъде около 97-ма. От време на време попадам в някой магазин или бар с телевизор...

С: Гледам телевизия само, когато дават ALF!

Т: Гледам често. Сега всеки ден по много - все пак световно тва-онова...

RR: Коя книжка четете сега или прочетохте последно?

Б: Миналия месец прочетох два тома от сборниците на Йордан Йовков и един на Елин Пелин... Хахаха... Звучи малко странно, но това е положението. Едно време в училище хич ме нямаше с четенето и имам да наваксвам...

С: Препрочетох 'Малкия Принц' наскоро - сега чета 'Генезис' на Димитър Бочев, доста интересна.

Т: Препрочитах едни разкази на Марк Твен за стотен път.

RR: Мнението ви за gangsta рапа от края на 80те и началото на 90те (Easy-E, Ice Cube, Dr.Dre...)? А мнението ви за Ъпсурт?

Б: Еми, навремето такива неща се слушаха много. Беше отдавна... Доколкото си спомням аз съм бил на вълна Guns и Нирвана по това време, но тази музика се пускаше много в детска Ялта - тогава едно от двете най-важни ъндърграунд места в София, заедно с палачинките на Графа (големите стъклени буркани до сладкарницата "Ну Погоди"). хахаха... Кефят ме времената, кефи ме и музиката (по някакъв особен, различен начин)... Имам приятели, които си останаха там... Онзи рап няма нищо общо със сегашната рап сцена. В днешно време откровено безумен мтв-рап масово се нарича ХипХоп. То всъщност "етикетът" му е най-малкия проблем - да се нарича както ще, ама големи бози пробутват на подрастващите. А едно време рапът си беше рап, хип-хопът си беше хип-хоп, Йотерите си бяха Йотери... хаха... ей тая банда ми беше най-неясна от всички, но и аз си имах емблема от Мерцедес за всеки случай... хаха... Ебати в кви спомени ме вкара с тоя въпрос - не съм се сещал от адски много години за тези работи, наистина много.

С: Навремето ги слушах доста - сега не толкова. Но това все пак си е класика - олд скуул - все още си пазя старите касетки! Ъпсурт са добри - харесвам ги.

Т: Нямам никакви наблюдения относно гангста рапа. А Ъпсурт щеха да са ми любима банда ако не звучаха от колите на солариумните пичета по центъра. Нещо са сбъркали таргет групата момчетата.

Въпроси лично към Божил сега:

RR: Who invented hardcore?

Б: Аз! Нооо за всеки случай питай и Кимура. Такива по-важни въпроси аз ги подписвам, той ги подпечатва хахахах.

RR: Who are you to decide?

Б: You got pussy behind your balls.

RR: Текстовете на Switchstance занапред по-сериозни и на английски ли ще стават?

Б: Това никой не знае със сигурност... но най-вероятно да.

RR: War и Aggression засягат темата за войната и американската култура. Switchstance група с послание ли е или е по-добре феновете да не се вкарват в такива филми?

Б: Тъпоносите делфини пеят. Ей така, докато си плуват. Не защото знаят отговора, а защото си имат песен. Иначе всички групи за които знам имат някакво послание. Дори и тъпоносите делфини.

RR: Кои са Operation Ivy, на които правите кавър? Извинявай ако въпроса ми е тъп.

Б: Начи сега имаш за домашно да напишеш 100 пъти "Ще питам Гугъл преди да задавам тъпи въпроси".

RR: Ще напишат ли някога Switchstance тъжна песен?

Б: Сто процента. Дано да не е скоро. Така или иначе Кими вече си изля енергията от любовните провали в парче на BFDM (трябва да ги чуеш непременно между другото). Оставам аз... и обявявам всенароден конкурс! Мацката, която успее да ми разбие сърцето, ще бъде възпята в първото тъжно парче на SwS!!! хахаха

RR: В текстовете лесно се забелязва, че сте написали 'mtv' с малки букви. Бива ли такова неуважение?

Б: Ъ?

RR: Последен шанс за freestyle поздрави и проповеди.

Б: Поздрави на Стофи (Щуката) за безкрайната енергия. Истинските пънкари не са пънкари в дрехите или прическите си, нито дори в музиката, която слушат. Истинските пънкари са пънкари в енергията си.

RR: Благодаря за отговорите.

Б: И аз за интервюто.

А сега насаме със Сашо:

RR: Откъде черпиш вдъхновение за тези 'дълбоки' лирики, които пишеш?

С: От всичко, което преживявам.

RR: Мешате текстове и на български и на английски. Има ли значение на какъв език пеят родните групи?

С: Няма значение, трябва да се пее на какъвто език ти е най-удобно. Ние смесваме български с английски парчета, защото така ни харесва... Цял живот съм слушал англо-езична музика и за това естествено парчетата в главата ми звучат най-добре на английски. Но исках да пробвам и с български - не винаги се получава, но тук мисля че стана окей.

RR: Какво става с новия албум на Last Hope?

С: Новия албум на Last Hope e вече записан, сега предстои смесване и финализиране - надяваме се че ще излезе на бял свят през есента на 2006-та.

RR: Как се роди идеята за C4 и редно ли е да считаме C4 за пълноправна група, а не просто за страничен проект?

С: C4 възникна като страничен проект и впоследсвие се превърна в сериозна група - свирим редовно, правим нови песни и скоро мислим да запишем цял албум и да правим по-често концерти.

RR: В Bring Me Back се пее 'bring me back, another day, another time'. Правилно ли долавям носталгия? И като човек с дългогодишен поглед върху сцената как ти се струва тя сега в сравнение отпреди пет, шест години примерно?

С: Не, не е носталгия - но всъщност всеки може да си тълкува текстовете, както му изнася. А що се отнася до сцената - в сравнение с преди 5-6 години днес всичко е много по-развито и на по-високо ниво.

RR: Последен шанс за freestyle поздрави и проповеди.

С: Благодарим за подкрепата - борбата продължава!!!

И за финал на четири очи с Тони:

RR: Светльо на последния Hardcore X-Mas каза, че като сте записвали хоровете за тая песен било голяма веселба. Разкажи за нашите читатели, моля.

Т: За вашите читатели ще кажа, че беше нещо повече от веселба. Беше чувство, че си на точното място по точното време с точните хора. Заедно, с приятелите, с които сме мечтали, с които сме се борили, с които продължаваме. Чувството на сбъдната мечта - тва бяха записите на хоровете за мене.

RR: Какво мислиш за Атака?

Т: Помияри.

RR: Мнението ти за ЧеГевара и как приемаш преекспонирането на образа му и едва ли не превръщането му в търговска марка по тениски и такива?

Т: ЧеГевара се превърна в комерсиалното лице на бунта. Просто едни решиха че трябва да продават бунт, а други веднага се хвърлиха да го купуват. Малко избягаха ценностите и изводите...А бунтът не е за продан...

RR: Коя е грешната система?

Т: Няма правилна система.

RR: Еволюция или революция?

Т: Еволюция в съзнанието, революция в сърцето.

RR: Последен шанс за freestyle поздрави и проповеди.

Т: Поздрави на всички от слънчева Банишора и се борете за мечтите си! Oi!