Dave беше така любезен да отговори на ей тези въпроси. Бандата едва ли ще успее да стане особено популярна, тъй като стилът им не е кой знае колко уникален, но пък имат големи сърца и съм сигурен, че е огромно удоволствие да ги гледаш наживо и да купонясваш с тях, както няколко хиляди са направили в Live At W2, който в момента на пускането на това интервю, вече е издаден. Пуснете си малко Hermano и приятно четене.

RR: Окей, гледай ся, щото почвам! Тъкмо се прибрах, малко съм пил, окей, може би не толкова малко... но щом мога да пиша, значи пускам въпросите! Ето го и първият!

Кажи ми пич, кво кара една група да издаде лайв албум... Наистина... мога само да предполагам, но ти можеш да ми кажеш главната причина за Hermano...


Ха... тъкмо се събудих... малко пиян... окей, не наистина, но съм пил 4 чаши кафе, тва яко ли е? ...не знам. Наистина не ми пука, дали е яко, така че да продължаваме... към въпроса ти - защо да издаваме лайв албум? Защото искахме да направим подарък за тези, които не са ни гледали на живо. Когато бандата прави турне веднъж годишно за няколко седмици, е трудно да ударим навсякъде, където искаме. Обърнахме внимание на това, какво искат нашите "приятели" от hermanorocks.com и то винаги е повече концерти... а това не е лесно за пет момчета и едно момиче на пълно работно време, семейства и живот... Hermano е истинска радост за нас всички... ние сме приятели, не можем да пътуваме много, но изсмукваме всяко шоу и всеки ден, през който сме заедно като гъба! Live At W2 беше последната нощ от 17-те дни веселба, изтощение и музикално освобождение... освобождение като "благодарност" към всички, които подкрепят Hermano и ъндърграунд сцената... и това направо мачка! Нашите приятели свършиха добра работа при записите на това, което усещаме в съзнанията и сърцата ни, докато изкъртвахме през сета... всъщност аз още не съм видял крайната версия - да съм в Щатите и да съм китарист на групата има своите недостатъци... въпреки, че те обикновено ме избутват на предна линия за безплатната бира бекстейдж! Ха!


RR: Мисля, че хората не могат наистина да усетят емоцията от живото изпълнение, слушайки запис - според мен човек трябва да е там и да я почувства с туптящото си сърце заедно с мощния звук! С всички тези хора около теб... Между другото, докато говорим за живи изпълнения, кажи ми някоя луда история от турнетата, докато си бил на сцената, може би нещо диво от този гиг, който записахте и издадохте? Импровизирате ли на сцената? Правите ли и кавъри?


Аз лично не съм съгласен с теб..., но това е красотата на изкуството като цяло... това, на което аз се кефя, ти не си задължен да се кефиш... Аз израстнах с лайв (или с тези, които открих по-късно!) албумите на грамофона като дете. Kiss Live I & II, Cheap Trick, Think Lizzy, Johnny Winter And Live, ZZ Top, Fandango... човече, толкова много яки албуми за моите уши. Винаги са ме кефили. Някои лайв албуми смучат. Някои не. Някои студио албуми смучат. Някои не. Всичко е лично мнение... вкус, моментът, обкръженията ти... хващам се на бас, че ако ти направят една яка свирка, докато слушаш Live At W2, все ще намериш нещо, което да ти хареса в него! Хахаха!

Окей, луди истории... хммм. Повечето са такива само за нашите очи и съзнания. Но - няколко нощи Steve Earle свири гол... тва беше пълен бунт! John забравяше думите... аз започвах една и съща песен два пъти... Dandy правеше неговото си костенурско свиване... Chris изродски кървеше из цялото място!... Olly започваше Landetta напълно прецакано, защото аз съм го помолил в последната минута в Мадрид!... Aleah... опа, тази история по-добре да остане между групата. Най-вече сме фокусирани върху доставянето на мощно шоу... истинско и откровено. Лудницата, която настъпва често подкарва песните в нова посока в колуминационните моменти... Насладата от "приливите и отливите", да си в една банда с толкова страхотни музиканти и приятели...


RR: Правите ли го тва, още да ходите в пустинята с усилвателите и да свирите с приятели, да пафкате и да се забавлявате с бири? Мислили ли сте да издадете албум, записан там, посредата на нищото? Звучи ми като магия...


Не съм сигурен, Аз живея във Флорида и се връщам в Кентъки след няколко седмици... John или Dandy би трябвало да отговорят на този въпрос.


RR: Човече, усещам я тая работа като съм с приятели на плажа, край огъня, с китарките... Съживява ме! Сега... обясни на наште читатели, какво има зад песни като Cowboys Suck и Angry American от последния ви албум! Quiet Fucked ми напомня на Nashville Pussy!


А! Ние сме добри приятели със "Сливата"! Обичаме тия хора, тва си е направо комплимент. Cowboys Suck е всъщност за това да си баща... прекарвайки мили време на пътя и да се прибирам, за да си припомня кое значи всичко за мен... моето семейство... моите две удивителни деца. John е в същата лодка, така че той изпя тая песен на два пъти... мощно! Dandy написа музиката, а Ram и аз написахме текста и мелодиите в евтина хотелска стая в Атланта, докато чакахме John и Dandy да пристигнат за миксирането. Angry American? Нямам идея за какво пее John, трябва сам да си го питаш. Quiet Fucked някак си говори за себе си... Написах музиката за нея една нощ, докато бях на почивка, а децата бяха изтощени. Изпратих я на John и той написа лириките. Dandy ми се обади преди да я чуя и бях в шок! Чух я после и се посрах от смях. Единодушно решихме, че трябва да влезе в албума.


RR: От друга страна имаме песен като On The Desert - човек, тва ме кара да се чувствам, все едно плувам. Правите ли подобни неща на сцена? Можем ли да очакваме повече подобни парчета в бъдеще? Много обичам сайкъделик неща.


Тва е Dandy... Той е страшен в създаването на живописни, звукови пътешествия. Мисля, че може да е малко недоволен от края, щото с John решихме да го сгънем и да го оставим. Ха! Повече подобни неща... Ти квом да не си стоунър? - Ха. Ами да, сигурен съм, че винаги ще добавяме по някоя песен като тази, те не са за всички, но нищо не е пък, нали?...


RR: Как минават турнета? В бус, пиейки като за последен път в живота ви, шибане на групита, които се кефят на вас и музиката ви или отивате директно в хотелските легла за почивка...? Колко души имаше на този концерт, който издадохте между другото?


Пътуваме в автобус сега, микробуси в началото. Купонясваме доста и да, понякога наистина всичко илиза от контрол... афтърпартитата минават с приятели... Всички сме женени и нямаме нужда да се мъкнем с пички... въпреки, че обичаме да изпием по някоя бира, Jim Beam и Jagermeister и да избухнем в града, когато времето го позволява! Дайте ни добрите времена – ще ги превърнем в страхотни времена!!! Хахаха!


RR: Какви са ви влиянията, човече? Изглежда като да предпочитате бърз, див рокенрол!


Всичко. Alison Kraus, Sex Pistols, Soad, Clutch, Dolly Parton, Johnny Winter, ZZ Top, Cream, Death From Above 1979, AC/DC... Твърде много влияния – обичам музиката и се обграждам с нея постоянно!


RR: Човек, точно започна On The Desert – ебаси, направо обичам тва парче, съжалявам, че няма други такива в албума... Кажи ми за другите ви групи, какво свирите ти и останалите там?


Dandy има други проекти, Chris има неговия си, за John, Mike, Aleah и мен Hermano е единствената банда. Спрях да работя с много групи... Исках да се фокусирам в една за известно време... и не можах да се сетя за по-добра от Hermano…


RR: Качвате ли се пияни или друсани на сцената? Влизате ли пияни или надрусани в студиото?


Пием много бира... така си е... Не сме винаги пияни... аз не пуша, така че това не е опция. Въпреки че пукаме по някоя преди да свирим, но сме винаги съвестни, че хората са платили пари от джобовете си, за да ни видят... Хората бачкат яко за тия пари и сме им длъжни да им доставим 150% Hermano… Да сътвориш спомен с музиката срещу негативните случки – правил съм и двете през годините със Supafuzz и бих изтрил нощите, в които съм пил много... Да си в банда не е преживяването, а да се забавляваш, доколкото е свързано със сцената, лайфстайла, изкуството... МУЗИКАТА!


RR: С какво се занимавате сега, дай детайли.


Одобряваме кадрите за DVD-то... човече, има тонове! Правим артуърка за въпросното издание... и пишем за следващия студиен албум, чиято продукция трябва да започне през пролетта на 2006. Изглежда може да пропишем след празниците* - имаме над 20 песни вече, но искаме да сме сигурни, че третият албум ще издуха шибаните мозъци на хората... и ще!


RR: Има ли хора на вашите концерти, които да крещят ‘Kyuuuuuuuuuuuuuuuuuuss!’ или някое от имената на другите ви групи, искайки да забиете някое от техните парчета? Това ядосва ли ви, или ви прави щастливи?


Ние сме горди с миналото си... Kyuss беше удивителна банда... Нямаше да сме Hermano без John… Радвам се да видя хората да уважават приятелите ми. Нищо не ме дразни на сцената, освен ако бирата ми е празна... Да си на сцената е най-великото преживяване... Аз съм доволен от факта, че свиря с Hermano и толкова много чудесни хора идват, да станат част от това с нас...


RR: Кой пее в Angry American с John? И чие е това куче в каубойската Murder One?


Това сме Aleah и аз. Ние пеем на някои места... Aleah е вече за постоянно в групата между другото. Тя добавя нова дълбочина в Hermano, на която всички тотално се кефим. Плюс, тя е жена ми и обичам да върша неща с нея – да създаваме, да пишем, да свирим пред хора, да пием кафе сутрин пред автобуса... Животът е дяволски хубав за всички нас! Кучето, което чуваш е на John, името му е Houdini.


RR: Ще направиш ли по някакъв начин трибют към каубоя от ада Dimebag Darrell на 8 декември – той беше наистина уникален музикант.


Каква ужасна, ужасна трагедия. Аз не го познавах личо, но бях фен на бандата му, свиренето му и (от каквото са ми казвали) неговото позитивно поведение. Бях смаян, когато чух новината за стрелбата. Всички ние трябва да спрем и да сме благодарни за звуците, които неговата китара е създала.


RR: Let's get it on mothefuckas! Забавлявах се, докато пишех тези въпроси, изтрезнявайки! Продължавай с роукенрола, Dave! Завърши това както сметнеш за добре, ако искаш да кажеш нещо, сега е времето, хората ще се радват да прочетат за теб... Rawk on brother!


Човече... най-добрия си! За всички, които четете това – благодаря, че подкрепяте Hermano, музиката, изкуството и ъндърграунда! Затова, че феновете са така добри да пътуват толкова дълго за шоутата ни, да изхарчат трудно спечелените монети за музиката ни, за нагласата и ставането на част от семейството ни в hermanorocks.com. Или заради разнасянето на думата за нашия рок, за питанията за тениски и най-вече, за уважението ви... винаги ще ви доставяме масивна доза рок, защото вие го заслужавате! Ще се видим и през 2006! Да споделим малко музика и бира!!! Весели празници!

^{* Интервюто е взето през декември 2005. Отне ми половина година и малко отгоре, да преодолея куп неща, сред които мързела, за да ви го поднеса... Дано си е заслужавало! Дори само заради Hermano, които са толкова готини хора!}