В началото на 90-те имаше тотален бум на рока в България. Цялата тази картина нямаше обаче да бъде същата, ако не беше групата с най-безвучно и кратко име на планетата. Двата албума на групата останаха без аналог в цялата ни музикална история. Касетките с техните записи се разменяха, текстовете се пееха по купони, бащите декламираха словата на България на децата си... И така натрупали безброй празни нощи в себе си, дочакахме светлия ден и се срещнахме с участвалия в двата албума клавирист Адриан Иванов, отговорник за преиздаването на двата диска.

RR: Здрасти, поздравления за преиздаването. Сбъдна се една мечта на жадуващите за по-хубав звук стари фенове.

Здрасти. А дали само за това са мечтали?

RR: Това е една от причините. Да земенят старите си прашасали балкантонки с малко по-съвременен носител. Как се роди идеята за ремастерирането на двата албума?

Tова си беше моята мечта - да видя тези албуми на диск. Виждах го като един логичен завършек на това, което сме създали. И тъй като тогава нямахме възможности да го направим, поради ред причини, издаването стана сега.

RR: Изцяло твоя ли е инициативата? Какво мислят останалите?

Да, инициативата е моя, просто звъннах на момчетата и ги попитах дали са навити. Зарадваха се, разбира се.

RR: О, не само те. Защо и двата диска са с променен дизайн?

От една страна файловете със стария графичен дизайн сме ги затрили, но някои елементи от касетъчните обложки са запазени в новия дизайн. С Любо решихме да осъвременим нещата, а и обложката (книжката) на диска е с по-голяма площ - дава възможност за още информация; някои снимки, оригиналният текст на Suomi-то, както и бонус-траковете леко променят нещата.

RR: Каква е историята на бонусите в двата диска. Защо чак сега виждат бял свят 'Врана' и 'Детето в теб'?

И двете парчета са експериментални, създадени са няколко години по-късно. Решихме, че ще е интересно за хората да ги чуят. Те не са зародиши на "евентуалния" трети албум. Просто експеримент. За 'Враната' например имах идея да е титулно парче от мой солов проект, с тази интересна певица Гана, Любо - на китарите и Линча. Имах подготвени още три парчета в този стил , но до запис не се стигна, тъй като Гана замина за чужбина и идеята прашаса. По същия начин Любо беше подготвил парчета, едно от които е 'Детето в теб'... Английските бонуси бяха направени навремето за всеки случай имаше интерес от Запада за наши концерти и искахме да сме подготвени, прикрепихме ги към 'Лично!' все пак част от тиража се продава в чужбина и ще е интересно за чужденците.

RR: Каза за Запада... Ь за мен винаги си е било чисто българска музика и никога не съм ги свързал с излизане извън България. Какви бяха реакциите. Успяхте ли да свирите някъде все пак. Знаем за Suomi и малкия пробив във Финландия.

Абсолютно си прав - Ь е еквивалент за българска музика. Марка 'Ел Малковски' ). Никога не сме си мислили да смайваме някакъв запад. Просто си забивахме, от натоварената програма концерт-репетиция-записи-интервюта, ама грам време не ни оставаше да си мислим глупости от сорта "западни лейбъли" и пр. Даже "Suomi"-то се появи на бял свят като майтап - всички ни питаха защо Ь не пеят на английски , и тъй като се уморихме да обясняваме колко е тъп този въпрос, в отговор забихме на ...фински! Текста го написа една финландка, студентка по пиано на майка му на Линча, която идваше да ни слуша на репетиции и куфееше яко. После някой прати тази песен във Финландия, май Томата Спространов, не си спомням и един ден изненадващо разбрахме, че разбиваме някаква класация за тежък рок там. 'Българи' също бе излъчена по BBC и имаше голям отзук, интервюта... в последствие имахме съвместни концерти с английски банди тук... та така - ние си вършехме добре работата тук, а това че на Запад някой ни е одобрил си дойде от самосебе си.

RR: Албумът е с лимитиран тираж, ще има ли нов или ще се изчакат резултатите от продажбите?

Това е наистина ексклузивно издание на двата ни албума, както с плочата - по 500 бр. Всеки диск е със собствен колекционерски номер - по този начин искаме всеки един, притежаващ диск на Ь да се чувства горд и единствен. Не мисля да пускам ре-тираж, макар че разпродаването на 'Ер Малък 1' вече е факт, а от 'Лично!' все още имам 100-на броя. По-скоро съм се замислил за трети диск, може и да е DVD, което да е bootleg по характер - с 2 концерта, интервюта и клипове. Но това ще изиска време за събиране и обработване на материалите - ще видя; повтарям - това е просто идея

RR: На какви хора се разчита да си купят дисковете сега. Предимно на старите фенове, или се надяваш благодарение на добрата реклама, албумите да бъдат купувани и от млади рокаджии, които са изпуснали събитията в началото на 90-те?

Мисля си, че музиката ни е ...автентична, оригинална и интересна за различни поколения фенове. В тази музика всеки намира по нещо за себе си - не само стилово, но и текстово - темите са актуални за всички времена. Затова и не наблюдавам някакво възрастово ограничение - албумите се купуват от ралични по възраст хора - едни, за да си спомнят, други - за да открият... Няма какво да се притеснявам - макар и да е музика от 90-те на миналия век, и сега си звучи супер. - това е едно напомняне, че ИМАШЕ български рок!...от онези години - до сега: ДУПКА.

RR: Въпросът, който мъчи всички ни - ще има ли при добро стечение на обстоятелствата реюниън на Ер Малък?

Ще бъда откровен - нямаме такива планове. Както каза Любо "Ер Малък е това, което помнят, и няма да бъде нищо друго". Излишно е да се подхранват илюзии, че това издание на дисковете е предвестник на реюниън.

RR: Това е част от мечтите, за които говорихме одеве и откъде и да чуваме опровержението му, все ни се иска да не е така. През всичките тези години, през които не бяхте заедно какво се случи с всички ви, занимавахте ли се с музика, поддържахте ли връзка?

Линча е действащ музикант - той работи известно време по корабите, после съдбата ни събра отново в група 'Алфа' - с Роберта, после той замина за Англия, където работи и досега с 'Феномена', като студиен музикант е свирил с Тони Мартин, Глен Хюз и др... Иваца опита с различни групи, но не се получи. После май някакви здравни проблеми го подхванаха; Любо си е тук, имат семеен бизнес - но за миг не е преставал да твори и непрекъснато ми пуска нови идеи. Аз работих като студиен музикант, по клубове - активно докъм 2001; после създадох малък бизнес, но продължавам да работя в екипа на Румен Спасов - 'Марс мюзик' като soundmaster; именно в неговото студио направихме частичното ремастериране на албумите, за което съм много благодарен

RR: Следиш ли съвременната българска сцена? Как би я сравнил с тази от началото на 90-те?

Оох! ...Следя, разбира се! Жаден съм за музика ...и любопитен! Но - уви! Не мога да сравня две коренно различни неща ...дето се вика по-добре да замълча. Как беше: "или добро или нищо" - така ли казваха за мъртвите...?
Липсват, определено липсват мозъци като Воев, Божо Главев, Васко Гюров, Малковски, Владо Унгареца... няма я... колоритността на теми и идеи. Няма я ...българската уникалност, автентичност. Има лошо cover-ирана западна музика, изпята на неразбираем английски - и това се поднася за българска музика...?! Спирам дотук. Има някакви проблясъци де - 'Балканджи', 'Исихия', 'Wartime' и 'Pantommind' ми правят добро впечатление. Имам надежди за тях.

RR: Имаш ли си представа как би звучал нов албум на Ь, ако излезе сега?

Знам ли ...предполагам, че ще е в "стила" на 'Всекидневие', 'Автобиография', 'Затвор' ..."ер малък стил" ...малко имагинерен е тоз' въпрос.

RR: С 'Лично!' тръгнахте към прогресива, това самоцелно ли беше, или естествен ход на музиката ви и търсенията в нея?

Хм, оказа се в последствие, че феновете и критиката откриха елементи на прог-метъл - стил, който тъкмо набираше скорост чрез Dream Theater. Сигурен съм, че ако наистина бяхме продължили да свирим щеше да е в тази насока. Всички сме фенове на Zeppelin, Rush, Floyd и Dream Theater - групи, които винаги са на "ти" с импровизацията и експериментирането. Точно така и репетирахме - импровизирайки, променяйки - дори някои неща се променяха направо в студиото - live. Не става дума за самоцел; аранжиментът е дело на групата, а всеки един от нас носи прогресива в кръвта си. Просто се получи един готин баланс между мен и Иваца от една страна ('Орион' - арт & прог), Любо ('Eра' - траш метъл) от друга, и Линчо - който е наистина гигант в областта на ударните.

RR: В някакво мазе ли започнахте?

Хех, не! Първо репетирахме у Любо, после в детската стая на Линча; имаше един период, в който репетирахме на Вилата на Иваца в Стара планина. Не си мислете, че една репетиция изисква гръм и трясък; репетирахме почти акустично, и по-често в хотелските стаи...

RR: Разкажи с няколко изречения за това, което се случи след излизането на '1', какви награди получи той тогава, как Ь пълнеше зали, които сега е трудно на Megadeth да напълнят...

Ми... този албум така и не разбрах как се получи - като насън ми е всичко. Спомням си, че се появи спонсор - Ричето го доведе; човекът беше много голям фен - каза на Любо - записвайте спокойно. Общо взето бяхме готови с 2 студийни записа, направихме още 2 серии записи в телевизията и после сглобихме албума. Вкарахме доста "филмови" ефекти, в смисъл "реaлни шумови картини" - доста спомогнаха за общата картина. 'На карачка в страни' е записвано през нощта - бяхме изгасили осветлението в студиото и го свирихме на свещи... ех, спомени! Като сън. После албумът се хареса като че ли - почнаха награди - първата Рок-академия. Продажбите бяха 5 цифрени, залите се продаваха бързо ...ми това е ...сън.

RR: Ако се беше случило през 93 например да си изберете на коя чужда група да подгравяте коя щеше да бъде?

Не знам - тогава не идваха групи, не е било на дневен ред. А и да свирнеш 30 минути ...за Ер Малък не върви някакси.

RR: Може ли да се разбере що за човек е Любо Малковски само по личните и доста силните му текстове?

Любо ли... гигант! Все пак аз съм емоционално свързан с него! Предполагам, че на феновете е ясно що за тип е. Много го обичат - убеждавал съм се многократно! За мен е чест, че съм свирил с този човек. Респект!

RR: Използвай rawk трибуната, за да поздравиш някой специален човек.

Като продуцент посвещавам тези издания на дъщеря си Александра, чието появяване на бял свят ме замисли за много неща, най-вече за това, че човек трябва да остави нещо след себе си - за тези, които идват след него!

RR: Нека оставим другите въпроси за когато излезе DVD-то и да си пожелаем това да стане по-скоро.