Този път на детектора на лъжата подложихме вокала на софийската ска/пънк/хардкор дружина Switchstance. Мишо излъга единствено на въпроса за смъртта на Kurt Cobain като се опита да хвърли в информационно затъмнение цялата аудитория на Rawk'n'Roll. Но ние се сме вчерашни, нали? Общо взето добро чувство за хумор, искрено отношение към музиката и малко подробности за дебютния демо албум на групата. Това са само част от нещата, които ви очакват ако се потопите в редовете по надолу.

RR: Здрасти, кой си ти?

Мишо: Здрасти, аз съм Мишо и ще говоря от името на Switchstance.

RR: Защо се забавихте толкова с отговора на първоначалната ми оферта за интервю? Това на нещо лично срещу мен ли се дължи? Или срещу фензина Rawk'n'Roll? А може би срещу цялата хардкор/пънк сцена в България?

Мишо: Ми честно казано нямам представа. Здраве да е... Сега ще си говорим.

RR: Би ли представил съвсем накратко групата?

Мишо: Switchstance... Както повечето от вас знаят, групата е създадена есента на 2000 година. Няма да изпадам в подробности. В момента тя се състои от мен и Божо - вокали, Кемпето - китара, Гелето - бас и брас секцията - Живко и Владо. Другият ни китарист, Иван, ни напусна, за голямо съжаление, нооо ние продължаваме. Писано ни е да претърпяваме промени и сигурно ще има още. Но това сега няма значение.

RR: Накоро издадохте дебютния си демо албум 2000-2003. Защо назовавате вашия диск демо при положение, че може да мине и за дългосвирещ дебютен албум?

Мишо: Да, така е. След дълги драми със записи и издаване, дискът е вече факт. Няма спор, че може да се нарече албум и това е самата истина. Независимо дали звучи от като от по телефона, това е първият албум на Switchstance и просто носи името 'демо 2000-2003'.

RR: Прочетохте ли ревюто за демото Ви поместено на този адрес? Какво мислите за написаното?

Мишо: Да, видях го преди секунди... Едно съвсем нормално ревю, това е и вашия поглед върху нещата.

RR: Къде е записано демото, доволни ли сте от крайния резултат?

Мишо: Демото е записано при Данчо, известен като Жокера или като китаристът на Милена... няма значение всъщност. Определено има още доста какво да се желае. Не сме доволни!

RR: Какво би било отношението ви към ваши фенове, които си свалят албума на mp3 вместо да си го закупят?

Мишо: Ми тяхна работа. Но ми се струва малко глупаво, защото дискът не е скъп - 6 лв., намира се още, mp3-ката е по-скапана като качество и усещането от това да си отвориш оригиналният диск, да разлистиш обложката, да прочетеш нещо интересно докато слушаш просто не може да се сравни с това да си дръпнеш албумчето от нета. Тук вече става въпрос за удоволствие, не за далавера. Другото важно е, че в дискът има енергия, която е там от нас, от нашият труд и чувства, с които сме го направили. Ако кибер поколението се кефи на mp3 - ОК. Това е!

RR: Четвъртата песен от демо албума ви е със заглавие Peace Keeping Sucks (American Aggression) и доколкото разбирам е с леко анти американска насоченост. Бихте ли разяснили. А в тази връзка какво мислите за популярната българска поговорка 'America sucks major ass'?

Мишо: Има нещо такова. Текстът е дело на другият ни вокал - Божо, който до колкото си спомням го написа в следствие са породилото се напрежение, както в Щатите, така и по целия свят по тяхна вина. Няма да политизираме, много хора се интересуват и виждат сами какво става. Но той беше подразнен до голяма степен и от културата, която Щатите бълват, и която се попива масово от хората. Не е далече от истината. Но това е реалността. Няма как да не си част от нея... Не и в този свят.

RR: Защо в обложката на демото ви не присъстват текстовете на английски? Нима намеквате, че вашите фенове не отбират грам от този език?

Мишо: Главната причина е това, че нямаше място. Щеше да е тъпо да нафлякаме текстове навсякъде, безразборно само и само да се съберат. На мен ми е пределно ясно, че повечето хора разбират английски, но просто това е положението. За разлика от тоя албум вторият, живот и здраве, ще бъде повече на английски. Сигурно ще изникнат въпроси - ма вие кво сега... много английски... Кво да правиш, нещата стават от самосебе си, това е.

RR: Въпрос от наш читател. В 'Бягай' пеете: 'Бягай по-далеч от мен, коза сам си го пуши'. Против тревата сте, а? Стрейт едж да не сте нещо, а?

Мишо: Да, така е. Това е текстът. Но тук става въпрос не за това, че сме против тревата, а за това, че не ни се пушило с такъв тип неприятни хора, за каквито се пее в песента. Никога не сме били стрейт едж. Виж, че в някой от текстовете се пее как пиеме бира, хахаха . Всъщност има ли значение кой какъв е?!

RR: Как протича композирането на песните ви? Кой е тоя велик текстописец?

Мишо: Композирането протича с много емоции и динамика хехехе. Текстове пишат всички. Дори се е случвало да се намесват хора, които са извън групата. Споделяме идеи.

RR: Подгрявахте на концерта на Murphy's Law на 11 юли. Какви са впечатленията ти?

Мишо: Ми беше жестоко. Всички се изкефиха.

RR: Как виждаш през твоите очи родната пънк/хардкор сцена и развитието й през годините?

Мишо: Ми виждам я. Отиват си едни групи, идват нови. Правят се лайфове, идват банди. Все повече групи издават неща. Има сцена. Аз мисля, че много хора се кефят. Хубаво е, че се запалват и други - готино е.

RR: С група от осем човека предполагам е трудно да се запазят брилянтните взаимоотношения между отделните членове? Как се справяте, сегашният състав стабилен ли е?

Мишо: Трудно е. Винаги има някакви разногласия. Важното е да се правят компромиси, да се гледа в една посока и най-важното - да се забавляваме.

RR: Успявате ли да се издържате от продажби на албуми и от приходи от концерти или се налага да работите странично?

Мишо: Представяш ли си?! Всеки бачка нещо друго. Няма печалба от нищо. Напротив, в тая музика се наливат пари, не се печелят. Но ако го правиш за кеф не ти дреме. Другите да му мислят.

RR: Планове за бъдещето на групата от сега нататък?

Мишо: Няма планове. Свирим докато можем. Каквото е писано, ще си стане.

RR: Кои пет диска въртиш напоследък в CD чейнджъра на личния си автомобил? А кои пет диска би взел със себе си на самотен остров?

Мишо: Хахахах. Jeff Buckley - Grace, Pink Floyd - The Final Cut, албумът на Vendetta - Amici Dei, Inemici Mundi, Cro-Mags - Age Of Quarrel и Killing Time - Brightside. Това е, циклим яко. За островът не знам. Ще се наложи да направя пет mp5-та ( бел. авт.), защото има много неща, които обичам.

RR: Пускаш ли собствените си неща у вас?

Мишо: Понякога.

RR: И сега два въпроса от обща култура. Какво мислиш за блек метъл сцената от средата на 90-те?

Мишо: Нищо. Има една празнота, която чувствам, когато се замисля над този въпрос.

RR: Kurt Cobain самоуби ли се или беше убит?

Мишо: Самоубил се е. (Да, да... Някой друг път. бел.авт.)

RR: Един традиционен въпрос, който сигурно много пъти са ви задавали. Лява или дясна цица или горе долу некъде там?

Мишо: Точно сега не мога да ти кажа.

RR: За кого гласувахте, за АТАКА или за някой друг?

Мишо: 'Питай ме някое друго въпросче.'

RR: East Side, West Side или The Dark Side?

Мишо: Микс от трите.

RR: Благодаря за интервюто. Поздравете близки и познати в камерата.

Мишо: Моля. Поздравявам ви!