Втори албум от Русенската пънк група. Пънкът изглежда понякога наистина не е мъртъв. И за да не го убиете собственоръчно, за Бога - не гледайте MTV. Предоставяме ви интересна игра на въпроси и отговори с фронтмена на Spot, който си го има доброто настроение, въпреки опасността от съдебен процес срещу групата. И ей така, покрай веселото се прокрадват и доста сериозни размисли, които обаче точно в духа на последния албум на групата, не клонят към 'зрелия' песимизъм, а са ведри като тая пролет дето е вънка.

RR: Здрасти, Радни. Поздравления за новия албум, на мен лично много ми хареса, а и голяма част от отзивите из форуми и познати са все положителни. Как би сравнил новия ви албум с предишния The Ultimate Guide To Modern Dancing? Кой беше по-труден за реализиране?

Радни: Благодаря! Първият път за всяко нещо винаги е най-труден. След това знаеш, че нещата са възможни. В тази връзка бих казал, че The Ultimate Guide To Modern Dancing бе по-труден. Нямахме ни най-малка представа за това как се записва албум, да не говорим за финансовата страна. Аз бях студент, на Стилиян му предстоеше да влезе в казармата и единствен Денис имаше работа по това време.

RR: Как се роди идеята за заглавието Waiting For The Inevitable...?

Радни: Първо ми дойде идеята за ...End Of Terra. Още тогава някак си знаех, че това ще е първата песен от албума. Оттук последва и Waiting... Знам, че е малко нетипично за заглавие, но после си казах, че 'типично' не е точно дума, която една група би искала да получи като оценка.

RR: Откъсите в началото и края на албума ми изглеждат да са от някакъв филм? Би ли споделил откъде точно са? Особено този, който служи за край на албума е доста сполучлив според мен.

Радни: Откъсите в началото са от монолога на Леонардо Дикаприо във филма Gangs Of New York. Още първия път като го гледах бях поразен колко общо с текстовете на двете песни звучи. В много албуми подобни откъси нямат нищо общо с песните, които предхождат. Аз лично не бих сложил нещо такова, само за да звучи като пънк/хардкор албум. Така че внимателно подбирам всеки откъс. В случая мисля, че си свърших добре 'домашното'. За мой късмет жена ми разбира от програми като SoundForge, така че тя свърши 'мръсната' работа по монтирането и обработването на откъсите...

(N.B. Понеже не съм много наясно с авторските права при използване на звуков материал от филми, моля те не публикувай отговора на този въпрос, ако смяташ, че има вероятност да ни осъдят. )

(P.S. от RR: Пък ако и ние бяхме наясно... Споко, ако почнат да ви съдят това горното го махаме. А като бонус ще ти дадем тениска на Rawk'n'Roll да я носиш в съда. )

RR: Песента Diggin' Holes In The Sand като че ли критикува критериите за прогрес и статут в съвременното общество. Смяташ ли, че човечеството е в един вид духовен застой. И в това отношение какво е мнението ти за чалгата в българската действителност?

Радни: За написването на Diggin'... ме вдъхнови една реч на Мартин Лутър Кинг, мисля че беше. Той казва: 'Научихме се да летим в небето като птици, да плуваме в морето като риби, а още не сме се научили да ходим по Земята като братя и сестри'. Какво повече бих могъл да кажа? Мисля, че чалгата е реалното отражение на българската действителност. Всеки път, когато пътуваме за концерт и минем през някое бедно село си мисля: 'Боже, ако се бях родил тук никога нямаше да узная за скейтбординг или пънк!'. Сърцето ми се свива при мисълта как живеят тези хора. Според мен чалгата ще съществува дотогава, докато България има статут на страна от Третия свят.

RR: Песента Contest доколкото разбирам е против самоцелното и съзнателно насилие по концерти. За нашата страна ли става въпрос или по принцип? Аз лично не съм бил пряк свидетел на подобна случка, има ли конкретен повод за тази песен?

Радни: За съжаление, аз съм свидетел на подобни случки на много наши концерти. Обикновено това са хора, които не само не знаят как да се забавляват, но и не могат да понесат да гледат някой друг да го прави. Тогава застават в средата на pit-a и раздават юмруци наляво-надясно, без значение кого удрят - момчета или момичета. Този акт на безсмислено насилие спира едва, когато не е останал никой да танцува или да се кефи...

RR: Rebel On Salary е срещу фалшивите звезди? Има ли конкретна личност, която те е вбесила и те е накарала да напишеш този текст (ние в RAWK обичаме да сме конкретни ) А би ли посочил още няколко имена?

Радни: За да добиете представа е нужно просто да гледате половин час MTV или някой друг музикален канал. Дори не става дума само за рок групите. Ако трябва да изброявам имена сигурно в списъка ще влезе и любимата ви група.

RR: Откъде насъбра толкова гняв, че да го вкараш в тия текстове?

Радни: Иска ми се хората да не ме възприемат като гневен човек. Разбира се, когато бях тийнейджър се вбесявах от неправдите, с които всички се сблъскваме всеки ден. Безсилието, което изпитваш, когато не можеш да промениш нещо, което смяташ за грешно, може да те подтикне към гняв. Гневът обаче не е полезен. Сещате ли се за думите на учителя Йода: 'Страхът води до гняв, гневът води до страдание.'? По-скоро бих се нарекъл загрижен. Мисля, че такива са и текстовете ми.

RR: С какво точно ви привлече Birdhouse In Your Soul на They Might Be Giants, че решихте да и направите кавър? Аз като чух оригинала - ми то това си е чисто диско.

Радни: Ако TMBG е диско тогава ме пишете диско фен. Пожелавам на всички изпълнители да звучат като тях. Както и да е. Ако трябва да отговоря сериозно привлече ме невероятната мелодия, хармониите, текстът е гениален... Случвало ли ви се е да чуете някоя песен и да си кажете: 'Иска ми се аз да го бях измислил това!'? Хубавата музика няма стил.

RR: Как и колко често репетирате при положение, че басистът ви Георги (също и в Crowfish) е от Варна?

Радни: Кой казва, че репетираме?

RR: Трудно ли е да си група от провинцията или пречките, свързани с това не са толкова големи?

Радни: За пънк или хардкор група няма никакво значение откъде си. Ако бяхме група, която се издържа от свирене по клубовете тогава трябваше да сме от София. Всеки от нас работи нещо различно, за да преживяваме. Не мога да си представя да свиря в група, чието предназначение е единствено да замества касетофона. Ако погледнете дори световната сцена повечето пънк групи все още живеят в родните си градове.

RR: Какво би било отношението ви към ваши фенове, които си свалят албума на mp3 вместо да си го закупят?

Радни: Примирил съм се с това отдавна. Дори да не изкарам 1 лев, пак ще продължавам да правя музика. Просто това е нещото, от което имам нужда. Дори това, че някой идва на концертите ни ми е достатъчно. Ако си купи албума - още по-добре. Правя това от 11 години без да съм спечелил кой знае какво, мисля че бих издържал поне още толкова.

RR: Ще успеете ли да си избиете парите, които сте вложили за реализирането на албума? А богати ще станете ли?

Радни: Ние още не сме си избили парите за предишния, какво остава за този! Щастливи сме, че продължаваме да правим това, което обичаме. Знаете ли песента на NOFX It's My Job To Keep Punk Rock Elite? Вярвате или не, но това е причината да свиря. Най-малкото, когато остареем и погледнем назад ще може да си кажем: 'Поне постигнахме нещо...' За мен да си богат означава да имаш sk8-парк в задния си двор и студио в мазето.

RR: Пускаш ли собствените си неща у вас?

Радни: След като запишем нещо го слушам 1-2 седмици и повече не си го пускам... После започват да ми се струват тъпи.

RR: А каква музика обичаш да слушаш най-често?

Радни: Слушам единствено пънк и неговите производни. Никоя друга музика не ме кара да чувствам нещо. Като бях малък слушах най-различни стилове в опит да намеря това, което ми пасва най-добре. Исках да слушам бърза китарна музика с хубава мелодия и текстове, които да ти казват нещо. В крайна сметка това се оказа пънк. Дайте ми двойна доза от това, ако обичате!

RR: Колко често караш скейт? Какво ти дава?

Радни: Поне веднъж в седмицата. За мен това е начин да се разтоварвам, да се усъвършенствам чрез научаване на нови неща. Имах страхотен късмет, тъй като скейтбординга ми подари невероятно детство. Това е единствения начин да се връщам назад... Когато съм със скейта се чувствам отново на 13 години. Невероятно е!

RR: Последни думи и желания?

Радни: Не, благодаря. Ръката ме боли от писането.

RR: Благодаря за интервюто, успех на групата и се надявам да се виждаме по концерти и фестивали.