Нови Цветя са истински цветя от 80-те... една от първите пънк групи в страната, която едва сега вижда своя дебют на компакт диск.

RR: Здрасти, бихте ли представили групата и сегашните й членове - кои са всъшност те сега?

НЦ: Здравей! Името 'Нови Цветя' точно отразява нашето отношение към групата като такава, и към нейната 'музика' в частност - несериозно и крайно безотговорно. Сега сме четирима Ангел (Геле) Павлов - ударни, Николай (Фичето) Николов - китара, Иван (Джони) Попов - китара, Валери Т. Стоичков - бас. Вокали и четиримата. Кои и какви всъщност сме ние, не е много ясно.

RR: Бихте ли разказали как започна всичко - някога там в края на 70-те...?

НЦ: Започна съвсем неочаквано и на майтап. Знаеш как става - докато слушахме Slade, Bjelo Dugme, Nazareth и т.н, изведнъж решихме и ние да ставаме рокаджии - да веем коси, да чупим стойки с китарите, да размахваме микрофони и всичко останало. Имах пиано Gayer и здраво блъсках по него, Павката тропаше по тенджери, кофи и детски барабанчета, брат му Сашо мъчеше една кухарка. Смело опитвахме кавъри на Uriah Heep - 'Трактор Беларус' (Gipsy Queen), Gary Glitter - 'Kъде ми е магарето?' (Leader of the Gang), хулигански песнички - 'Румба, бела моя', 'Людоеда Джери'. Деряхме се яко и резултата беше - чист PUNK. През 77-ма, по радио Скопие чухме Stranglers, Clash и всичко си дойде на мястото.

RR: Кое ви поддържа като група и като хора, кое видава 'живец' още да бъдете 'Нови Цветя'?

НЦ: И ние се чудим какво, но явно има нещо, щом продължаваме в същата посока.

RR: Вашето демо е страхотно, когато го чух, аз бях просто разсипан.Идеше ми да хукна по стените от радост и щастие. Как успяхте да запишете такова нещо през 80-те, когато сами знаем имаше строг контрол върху думите и дори мислите на хората? А как дойде идеята да го издадете сами с Мутант рекърдс?

НЦ: Малка корекция - демото записахме в началото на 90те. А иначе парчетата са от различни години. Имаме и доста записи от 80-те години, но всичко е на ролки и звучи малко кофти. Едно време наистина непрекъснато имахме проблеми с ченгетата. За коси, значки, дрехи и какво ли не. Обявиха ни за по-опасни от криминалните престъпници. Парчето 'Живот' било подигравка - подкопавали сме устоите на социализма. 'Мутант рекърдс' е плод на нашето посредствено чувство за хумор - няма такова нещо. Измислен лейбъл, но звучи готино.

RR: Какво представляваха концертите ви някога? Аз помня кордоните от милиция и кучета, как стрижеха в 'катафалките' и как ходенето по такива концерти беше направо 'анти-държавно'... как ви приемаха тогава?

НЦ: Чак кордони и кучета не е имало. Всъщност преди 10-ти ноември само два пъти сме били на сцена. Първият път спечелихме награда будилник. Втората изява беше в хепънинг на художника Румен Саздов, на открито пред около 1000 човека, включително гости от братски СССР. Мащабно шоу с пиротехници от Бояна, кофи разсипана боя и съдрани платна. Хората се изкефиха яко. Всичко е филмирано, но Саздов отнесе касетата в Чехия. След това обаче пак неприятности с МВР, този път направо ДС се захвана с нас, и излязохме на сцена чак през 1990 г.

RR: Кой пише текстовете? Бях приятно изненадан от текстовете ви, звучат добре на български и са смислени и... и понеже знам за това, че отново свирите... кои песни смятате за още актуални?

НЦ: Всички здраво пишем текстове - 'Патриот', 'Знаеш ли..?', 'Еротика и порно' са на Вальо, 'Лека нощ', 'Свят мъглив', 'Гнусната печал' - Фичето, 'Рок маниак', 'Радиация', 'Тиха лятна вечер' - Иван. Актуални са до толкова, доколкото се харесват на хората. (текста на 'Пешо' обаче не е наш, какво да правим...???)

RR: А ако сега бяхте на 18-19 години и отново трябваше да започнете...кое би ви вдъхновило? Хората смятат че сега най-накрая е дошло 'щастието' и вече няма поводи за оплакване... а според мен тъкмо сега има още много поводи да бъдем 'анти'. Сивата стена на комунизма и подредените пред нея работници с униформи се замени от нашарената с рекламни плакати стена на капитализма и фалшивите усмивки на хората с промити мозъци. А вие как мислите?

НЦ: Промиването на мозъци върви с пълна сила. Дали е останало нещо за промиване е отделен въпрос. Винаги сме били анти, но освен това сме и хора с принципи. Ние сме конструктивна и активна опозиция. Глобални антиглобалисти. Смятаме че българите трява да се поразмърдат, и да реагират на всичко което се случва наоколо. Иначе лошо ни се пише - ще ни мачкат до безкрай.

RR: 'Радиация' е вашата най-известна песен... каква е историята зад нейното написване?

НЦ: Поводът естествено е идиотската авария в Чернобил, и още по-идиотското мълчание на комунистическото правителство след това. Не ни преупредиха, не направиха нищо за да помогнат на хората. По-важно беше лицето на социализма да остане чисто и неопетнено. Цивилизацията и техническия прогрес не могат да могат да ни направят щастливи. Все повече се безличаваме и отчуждаваме - няма човещинка. Може би така е по-добре, знае ли човек...

RR: Още когато се запознахме индиректно (няма да казвам как, хахаха) бях учуден от вашите интереси към световната пънк сцена. Според някой хора пънкъа е направен в Англия и само там звучал добре!!!? А и двамата май знаем май за това, че пънкът е роден в САЩ, но не ни пречи да харесваме Virus 27 , Azra или Dezerter. Има ли въобще пънк извън Англия и САЩ, щото според някои хора нямало...

НЦ: Много си падаме по екзотични пънк-банди. Да слушаш пънк на португалски, руски или китайски си е направо супер. Англииския не е задължителен. Според нас българските банди звучат най-добре на български. Трява да се развиваме по някакъв начин все пак. Къде и кога се е появил пънкът, не е най-съществено. Важното е че го имало, има го и ще го има.

RR: Имате ли мечта като група - примерно да свирите с Clash или концертно турне из България? А нещо за което съжалявате, свързано с 'Нови Цветя'?

НЦ: Турне из българия с Clash ни устройва идеално. Ти ги докарай тука, пък ние сме лесни. Да, имаме и много други мечти. А за какво съжаляваме? Примерно, че не се наричаме 'Кисело зеле', 'Черешово топче' или 'Ушна кал'. Късно е да сменяме фирмата.

RR: Каква беше / е сцената в Кюстендил... красив град, но за съжаление в последните 10-15 години все по-изчезващ в нищото...

НЦ: Спокойно, няма да изчезне. Ще дойдеш и ще видиш. Обаче в момента сцената никаква я няма. По едно време (90 - 95г.) всичко вървеше много добре - имаше яки концерти и т.н. След това в един момент почнаха да ни отказват зали, вината не била наша, публиката била такава. Имаше нещо такова, защото след нас оставаха разбити столове, цели каси строшени бирени бутилки и стъкла. В София имахме 4-5 изяви - в 'Универсиадата', Студентския дом и Бирената фабрика.

RR: Политика, пънк и анархия... вашето мнение?

НЦ: Нямаме никакви политически амбиции, но не сме и аполитични. Така или иначе всички сме в системата. Анатхията в изкуството е просто задължителна. В личен план и в умерени количества също не вреди. За пънк какво да си говорим - като махнем политиката, остават сам виждаш само пънк и анархия.

RR: Вашият най-голям страх?

НЦ: Страх ни е от Баба Меца, Баба Яга, Мерилин Менсън, тухли, шкембе чорба, замразена риба и т.н. Абе нормални човешки фобии.

RR: Скоро ще излезе и вашият първи диск. Вече има хора, които са чули демото и му предричат бляскав успех... смятате ли след това да запишете нови песни?

НЦ: Естествено, даже работим по въпроса. Ето и няколко заглавия - 'Зрънцето', 'Зъби', 'Госпожице', 'На колене'. Ще има още музика - това е неизбежно.

RR: Личният Топ 10 на 'Цветята' - албумите които промениха живота ви !

НЦ: Ето и Топ 10:

1. Plitka Poezija - Pekinska Patka
2. Punk’s Not Dead - The Exploited
3. Kings Of The Wild Fronter - Adam & The Ants
4. The B-52s - The B-52s
5. Elektricni Orgazam - Elektricni Orgazam
6. Various Artists -Punk & Disorderly
7. Tell Us The Truth - Sham 69
8. Fresh Fruits for… - Dead Kennedys
9. Early Years - Skrewdriver
10. Контрол / Н.Генерация - сплит LP

RR: Последни думи...?

НЦ: Амин !!